беше измъчило

Речник на българския език

1. беше измъчило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше измъчило е производна форма на измъча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше измъчило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше измъчило е производна форма на измъча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).