беше избръщолевил

Речник на българския език

1. беше избръщолевил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше избръщолевил е производна форма на избръщолевя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше избръщолевил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше избръщолевил е производна форма на избръщолевя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).