беше запръхтявал

Речник на българския език

1. беше запръхтявал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше запръхтявал е производна форма на запръхтявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше запръхтявал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше запръхтявал е производна форма на запръхтявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).