беше заприщил

Речник на българския език

1. беше заприщил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше заприщил е производна форма на заприщя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше заприщил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше заприщил е производна форма на заприщя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).