беше допъплил

Речник на българския език

1. беше допъплил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше допъплил е производна форма на допъпля (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше допъплил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше допъплил е производна форма на допъпля (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).