беше доброило

Речник на българския език

1. беше доброило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше доброило е производна форма на доброя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше доброило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше доброило е производна форма на доброя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).