беше гушил

Речник на българския език

1. беше гушил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше гушил е производна форма на гуша (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше гушил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше гушил е производна форма на гуша (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).