беше въоръжил

Речник на българския език

1. беше въоръжил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше въоръжил е производна форма на въоръжа (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше въоръжил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше въоръжил е производна форма на въоръжа (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).