беше въоръжавал

Речник на българския език

1. беше въоръжавал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше въоръжавал е производна форма на въоръжавам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше въоръжавал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше въоръжавал е производна форма на въоръжавам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).