беше възгласил

Речник на българския език

1. беше възгласил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше възгласил е производна форма на възглася (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше възгласил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше възгласил е производна форма на възглася (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).