беше възбунил

Речник на българския език

1. беше възбунил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше възбунил е производна форма на възбуня (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше възбунил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше възбунил е производна форма на възбуня (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).