бесувахте

Речник на българския език

1. бесувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бесувахте е производна форма на бесувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бесувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бесувахте е производна форма на бесувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).