бесуваха

Речник на българския език

1. бесуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бесуваха е производна форма на бесувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бесуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бесуваха е производна форма на бесувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).