бесувал съм

Речник на българския език

1. бесувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бесувал съм е производна форма на бесувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бесувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бесувал съм е производна форма на бесувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. бесувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бесувал съм е производна форма на бесувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).