бесувал си

Речник на българския език

1. бесувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бесувал си е производна форма на бесувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. бесувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бесувал си е производна форма на бесувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. бесувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бесувал си е производна форма на бесувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).