бесувал

Речник на българския език

1. бесувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бесувал е производна форма на бесувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бесувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бесувал е производна форма на бесувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бесувал — мин. деят. св. прич. м. р.

бесувал е производна форма на бесувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бесувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бесувал е производна форма на бесувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).