бесува

Речник на българския език

1. бесува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бесува е производна форма на бесувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бесува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бесува е производна форма на бесувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. бесува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бесува е производна форма на бесувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).