беснели

Речник на българския език

1. беснели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

беснели е производна форма на беснея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. беснели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

беснели е производна форма на беснея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).