беснеел

Речник на българския език

1. беснеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беснеел е производна форма на беснея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. беснеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

беснеел е производна форма на беснея (мин. деят. несв. прич. м. р.).