бесилото

Речник на българския език

1. бесилото — ед. ч. членувано

бесилото е производна форма на бесило (ед. ч. членувано).

2. бесилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

бесилото е производна форма на беся (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).