бесила

Речник на българския език

1. бесила — мн. ч.

бесила е производна форма на бесило (мн. ч.).

2. бесила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бесила е производна форма на беся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. бесила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бесила е производна форма на беся (мин. деят. св. прич. ж. р.).