беси

Речник на българския език

1. беси — сег. вр., 3 л., ед. ч.

беси е производна форма на беся (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. беси — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

беси е производна форма на беся (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. беси — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

беси е производна форма на беся (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. беси — повелително наклонение, ед. ч.

беси е производна форма на беся (повелително наклонение, ед. ч.).