бесеше

Речник на българския език

1. бесеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

бесеше е производна форма на беся (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. бесеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

бесеше е производна форма на беся (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).