беряло

Речник на българския език

1. беряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беряло е производна форма на бера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. беряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

беряло е производна форма на бера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).