беляло

Речник на българския език

1. беляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беляло е производна форма на белея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. беляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

беляло е производна форма на белея (мин. деят. св. прич. ср. р.).