белял

Речник на българския език

1. белял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

белял е производна форма на белея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. белял — мин. деят. св. прич. м. р.

белял е производна форма на белея (мин. деят. св. прич. м. р.).