белязвало

Речник на българския език

1. белязвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

белязвало е производна форма на белязвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. белязвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

белязвало е производна форма на белязвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. белязвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

белязвало е производна форма на белязвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. белязвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

белязвало е производна форма на белязвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).