белязало

Речник на българския език

1. белязало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

белязало е производна форма на бележа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. белязало — мин. деят. св. прич. ср. р.

белязало е производна форма на бележа (мин. деят. св. прич. ср. р.).