белязала

Речник на българския език

1. белязала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

белязала е производна форма на бележа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. белязала — мин. деят. св. прич. ж. р.

белязала е производна форма на бележа (мин. деят. св. прич. ж. р.).