белязал

Речник на българския език

1. белязал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

белязал е производна форма на бележа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. белязал — мин. деят. св. прич. м. р.

белязал е производна форма на бележа (мин. деят. св. прич. м. р.).