белосали

Речник на българския език

1. белосали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

белосали е производна форма на белосам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. белосали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

белосали е производна форма на белосам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. белосали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

белосали е производна форма на белосам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. белосали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

белосали е производна форма на белосам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).