белнел

Речник на българския език

1. белнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

белнел е производна форма на бялна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. белнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

белнел е производна форма на бялна се (мин. деят. несв. прич. м. р.).