белеело

Речник на българския език

1. белеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

белеело е производна форма на белея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. белеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

белеело е производна форма на белея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).