белеели

Речник на българския език

1. белеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

белеели е производна форма на белея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. белеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

белеели е производна форма на белея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).