безчинствувал е

Речник на българския език

1. безчинствувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчинствувал е е производна форма на безчинствувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безчинствувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчинствувал е е производна форма на безчинствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. безчинствувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчинствувал е е производна форма на безчинствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).