безчинствал е

Речник на българския език

1. безчинствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчинствал е е производна форма на безчинствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безчинствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчинствал е е производна форма на безчинствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. безчинствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчинствал е е производна форма на безчинствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).