безчинствало е

Речник на българския език

1. безчинствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безчинствало е е производна форма на безчинствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безчинствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безчинствало е е производна форма на безчинствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. безчинствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безчинствало е е производна форма на безчинствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).