безчинствали

Речник на българския език

1. безчинствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

безчинствали е производна форма на безчинствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. безчинствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

безчинствали е производна форма на безчинствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. безчинствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

безчинствали е производна форма на безчинствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. безчинствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

безчинствали е производна форма на безчинствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).