безчинствала е

Речник на българския език

1. безчинствала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безчинствала е е производна форма на безчинствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. безчинствала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безчинствала е е производна форма на безчинствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. безчинствала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безчинствала е е производна форма на безчинствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).