безчинствала

Речник на българския език

1. безчинствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безчинствала е производна форма на безчинствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. безчинствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безчинствала е производна форма на безчинствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. безчинствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

безчинствала е производна форма на безчинствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. безчинствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

безчинствала е производна форма на безчинствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).