безчинствал

Речник на българския език

1. безчинствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчинствал е производна форма на безчинствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безчинствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчинствал е производна форма на безчинствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. безчинствал — мин. деят. св. прич. м. р.

безчинствал е производна форма на безчинствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. безчинствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

безчинствал е производна форма на безчинствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).