безчестяло е

Речник на българския език

1. безчестяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безчестяло е е производна форма на безчестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).