безчестяло

Речник на българския език

1. безчестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безчестяло е производна форма на безчестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безчестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

безчестяло е производна форма на безчестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).