безчестял

Речник на българския език

1. безчестял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчестял е производна форма на безчестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безчестял — мин. деят. несв. прич. м. р.

безчестял е производна форма на безчестя (мин. деят. несв. прич. м. р.).