безчестил си

Речник на българския език

1. безчестил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безчестил си е производна форма на безчестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. безчестил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

безчестил си е производна форма на безчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).