безчестил е

Речник на българския език

1. безчестил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчестил е е производна форма на безчестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. безчестил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

безчестил е е производна форма на безчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).