безчестило си

Речник на българския език

1. безчестило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

безчестило си е производна форма на безчестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. безчестило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

безчестило си е производна форма на безчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).