безчестило е

Речник на българския език

1. безчестило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безчестило е е производна форма на безчестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. безчестило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

безчестило е е производна форма на безчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).