безчестили

Речник на българския език

1. безчестили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

безчестили е производна форма на безчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. безчестили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

безчестили е производна форма на безчестя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).