безчестила

Речник на българския език

1. безчестила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

безчестила е производна форма на безчестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. безчестила — мин. деят. св. прич. ж. р.

безчестила е производна форма на безчестя (мин. деят. св. прич. ж. р.).